РАЗГЪЛЧА̀ВАМ СЕ, -аш се, несв.; разгълча̀ се, -ѝш се, мин. св. -а̀х се, св., непрех. Диал. 1. Започвам да гълча, да се карам, да викам. Чорбаджията кипна от яд, .. и се разгълча, че не иска за снаха боса и лиха селянка. Й. Йовков, СЛ, 160.
2. Започвам да гълча, да приказвам високо и много; разприказвам се. — Учете се, не ме тревожете, ако искате да оздравея. Те обещаваха, но нали си бяха деца — скоро се разгълчаваха. Ст. Даскалов, ЕС, 312. Хъшовете се разгълчаха буйно помежду си. Ив. Вазов, Съч. VІ, 58. Разгълчали се като на циганска сватба. П. Р. Славейков, БП ІІ, 97.